Съжалявам
Върнах се. Посмях да превърна бягството
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала.
Но едва сега разбрах, че няма ги градините,
онези, които не умират през зимата,
които топят снежните човеци в сърцето ми
и ръцете ти, целуващи всяка ледена тръпка,
бродирала по цялото ми тяло страх...
Страх, който казва ми да те прегърна
и да оставя без дъх и тази нощ,
напукала по устните думите, а исках само да кажа,
че дори да има въздух и за двама ни, бих ти дала
всичкия.
А дали усещаш нощем как сънувам
все един и същи сън,
как дланите сграбчват ти лицето?
И... не мога, не мога да не те целуна.
© Стеляна All rights reserved.
