Съкровено
Съкровено
Кремък, огниво,
суха прахан в торбичка
искам да нося със мен –
да разпалвам отново
с рой от искрици
приспаните чувства,
уморения ден.
Път към извор да имам,
с изранени нозе
да го следвам, когато
остра жажда гризе
тъжното ми пътуване
сред пустиня от страх
и от сол във очите ми.
И насъщен, невидим,
да е чист покрай мен
този въздух, от който
сила взимат криле
и ме гали със ехо,
а без него
е тихо и мъртво.
Приела във себе си
време отминало,
тази наша земя
да възражда отново
зрънцата години.
Аз научих
с какво да ги пълня.
Кремък, огниво,
суха прахан в торбичка
искам да нося със мен –
да разпалвам отново
с рой от искрици
приспаните чувства,
уморения ден.
Път към извор да имам,
с изранени нозе
да го следвам, когато
остра жажда гризе
тъжното ми пътуване
сред пустиня от страх
и от сол във очите ми.
И насъщен, невидим,
да е чист покрай мен
този въздух, от който
сила взимат криле
и ме гали със ехо,
а без него
е тихо и мъртво.
Приела във себе си
време отминало,
тази наша земя
да възражда отново
зрънцата години.
Аз научих
с какво да ги пълня.
© Доли All rights reserved.
