Съкровище от дух и светлина
Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец
в България е. Власий Севастѝйский –
епископ и лечител – със венец
на мъченик е. Почит той изисква.
От бризът черноморски залюлян,
блести сега ликът му сред звездите.
Тук слънцето е първи капитан,
лъчите му гнездо са на мечтите.
Подвил коляно като беловлас
старик, брегът във унес се препича.
Картина морска е това от Влас,
където щастие сърцата сричат.
Децата свои замъци строят
от мокър пясък с мидички сияйни.
А възрожденски къщи днес градят
по образец строители незнайни.
Животът в бърза яхта е качен,
върти кормило и си тананика.
Той станал е поет и пей рефрен,
а стиховете като извор бликат.
Градът привлича с блясък на алтън,
той вече е съкровище крайбрежно.
Дори в съня си, от вълните звън,
щом чуеш – ще се върнеш неизбежно.
Стихотворението участва в първия национален конкурс " Поетичен шепот на вълни и вяра в Свети Влас", организиран от общината на морския град и читателски клуб "Влас чете".
© Мария Панайотова All rights reserved.
