Сълза и смях...
Лека нощ,
не затваряй обаче вратата!
Остави да ми светят светулките,
че нощта е черна без твойто присъствие.
Остави и прозореца,
че до мен не достига и въздухът.
А може би трябва и лампата,
да оставя да свети в нощта,
че дошло е време за поредната серия,
да разиграе животът ми празен.
Все неми са моите зрители,
от рецензии не се и нуждая.
За обожанието на мъката съм сляпа,
неголословните й хвалби наизустила.
Какво ли ще ми коства в живота
да разменя на актьорите ролите?!
Дали ще се справят с играта,
ако със смисъл се изпълнят нещата?!
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав, Пепи!
-
Опитай...Актьорите обичат предизвикателствата...
Поздрави,Пепи! -
Поздрав и от мен!
-
ще се справиш...определено!
ти си мъжко момиче,Пепи...!!!
поздрави от вълчо! -
Ще се справиш...Всичко, което ни се случва в живота си има своя смисъл. Тежко е, когато откриваме смисъла в болка, но това е нашата съдба...Поздрави и прегръдки за великолепния стих!
-
нека влязат светулките...
да просветне в душата ти...
прегръщам те с обич, мила Пепи.
много хубав стих...тъжен, но хубав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
да разменя на актьорите ролите?!"
Моля разменяй ролите ... Поздрави