Сълза и смях...
Лека нощ,
не затваряй обаче вратата!
Остави да ми светят светулките,
че нощта е черна без твойто присъствие.
Остави и прозореца,
че до мен не достига и въздухът.
А може би трябва и лампата,
да оставя да свети в нощта,
че дошло е време за поредната серия,
да разиграе животът ми празен.
Все неми са моите зрители,
от рецензии не се и нуждая.
За обожанието на мъката съм сляпа,
неголословните й хвалби наизустила.
Какво ли ще ми коства в живота
да разменя на актьорите ролите?!
Дали ще се справят с играта,
ако със смисъл се изпълнят нещата?!
© Пепи Оджакова All rights reserved.
