Пожелавал ли си някога
да бъдеш моята единствена сълза,
отронена за теб и бързаща
да се стопи по устните ми в целувка,
но продължила по гърдите ми надолу,
проточена по моите бедра
и паднала на пода със желанието ми,
дълбоко, без преструвка - да не съм сама?
Желал ли си да я повдигнеш след това,
последната отронена за теб сълза,
и да я върнеш пак в морето ни на любовта?
Там да я изваеш отново, до дъно,
от чувствата ти мъжки и страстта?
Да я поеме в сила морската вълна и върне
с капката надежда до теб и до брега,
да я целунеш и пресушиш от обич с топлина,
моята единствена изплакана за теб сълза.
Последната и първата в живота ми. И в Любовта.
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Поздрави,Лидия!