Mar 4, 2011, 12:10 PM

Сълза на любовта

  Poetry » Love
947 0 5

СЪЛЗА НА ЛЮБОВТА

Пожелавал ли си някога
да бъдеш моята единствена сълза,
отронена за теб и бързаща
да се стопи по устните ми в целувка,
но продължила по гърдите ми надолу,
проточена по моите бедра
и паднала на пода със желанието ми,
дълбоко, без преструвка - да не съм сама?

Желал ли си да я повдигнеш след това,
последната отронена за теб сълза,
и да я върнеш пак в морето ни на любовта?
Там да я  изваеш отново, до дъно,
от чувствата ти мъжки и страстта?
Да я поеме в сила морската вълна и върне
с капката надежда до теб и до брега,
да я целунеш и пресушиш от обич с топлина,
моята единствена изплакана за теб сълза.
Последната и първата в живота ми. И в Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво,много красиво!
    Поздрави,Лидия!
  • до Огнян Пожаров Радвам се,че го прочете и хареса!

    до Валентина Харизанова Благодаря и топла прегръдка от мен!

    до Виктор Кръстев Щастието е мое,че стихът ми,Ви развълнува!Поздрави!
  • Страхотен стих! Стоплихте ме! Благодаря Ви!
  • Прекрасен стих,Лидия!!!
    Любовта е и щастие, и болка!!!
    Ти бъди щастлива и усмихната,пожелавам ти го от сърце!!!
  • Невероятен стих, Лидия!
    Топъл и съкровен!
    Поздравления!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...