Тъмнина през деня и отново в нощта.
Сипе се снегът като сълза в леда!
Очите уморени, сърцето леденее
и кръвта се спира и всичко умира!
Отново глас...неясен глас.
Отново сълза...черна сълза.
Отново рана с кръв голяма!
Мисъл идва, но си отива!
Отива си и радостта на дете...
Малко дете с нещастно сърце.
Това дете плаче тайничко в нощта
и чака невиждана светлина!
Ще дочака ли детето радостта,
ще дойде ли светлина в нощта?!!!