Sep 2, 2015, 9:56 PM

Сълза от Малкия принц

696 0 0

Липсват крясъците в огледалото и
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и 
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли

Не липсва границата от която дърпам реалност 
за да я оплета в роза затворена под похлупак

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...