marto9127 (Мартин Лазаров)

Следва изключване 🇧🇬

Следва изключване
облаците
свършват
в устата на червеи
свещници търпят ...

marto9127

Poetry » Blank verse

2015-10-10T20:19:25+03:00 547

Смътно опиянен, смъртно 🇧🇬

всяка вечер смъртта идва
пие от виното си и разказва
за душите
сутрин не помня нищо
тази вечер нямаше достатъчно вино ...

marto9127

Poetry » Blank verse

2015-10-09T00:06:05+03:00 646 1

Чадърите не плачат 🇧🇬

продавачът на чадъри поиска още ръце в ръкавици на Чадъра, за да му продаде чадър
а навън валеше, капките громяха чадърите
и проправяха път през бойното поле
мирът обезмисли жертвите
забравените герои лежат в кофите ...

marto9127

Poetry

2015-09-13T17:48:07+03:00 537 2

Да чуеш Обичам те 🇧🇬

толкова реплики
облаците не успяват да ги запомнят
а писмата в ръцете са само бели
не стигат поляните с цветя
не стигат откъснатите венчелистчета ...

marto9127

Poetry » Blank verse

2015-09-04T15:28:38+03:00 680 1

Воланд пали свещ 🇧🇬

Откъсвам криле от ангел
нагоре
надолу
винаги падам
още с раждането избрах да бъда с костюм ...

marto9127

Poetry » Blank verse

2015-09-04T14:20:28+03:00 634 2

Сълза от Малкия принц 🇧🇬

Липсват крясъците в огледалото и
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли ...

marto9127

Poetry » Blank verse

2015-09-02T21:56:07+03:00 696

Пъзел от събуждания 🇧🇬

Препoдреждам
историята
но не откривам
сянката на съня
още в началото ...

marto9127

Poetry

2015-07-24T21:23:50+03:00 464

Не съм сам, особено когато вали 🇧🇬

вали
слагам
ръка на плачещия прозорец
и
възкръснал клон очертава пръстите ми ...

marto9127

Poetry

2015-07-23T23:40:49+03:00 452 1

Морски сън 🇧🇬

Гледах морето през окото на цвете. То трепереше, държеше под ръка вятъра и се опитваше да го прегърне. Измори се и полегна в саксията, стояща между един продупчен маркуч и бяла ограда. На оградата стояха чайка и момиче, пречеха ми да видя целия облик на безумното синьо. Птицата излетя, момичето кацн ...

marto9127

Prose

2013-08-02T07:51:41+03:00 691 1

Д. Оня Грей 🇧🇬

Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето ...

marto9127

Poetry

2013-07-28T14:51:36+03:00 605 1