Сълза по ръба на зимата
СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати.
Аз винаги в зелено те сънувам,
и с дъхави коси – на младо жито.
Но чезнеш ти – сред изгрева търкулнат.
И виното остава недопито.
А зимата ме връща на земята –
в оцъклени и празни пепелища –
и не намеква, че ще дойде лято.
Ще преживея бръснещия вятър.
Навярно и страхът ми е излишен –
когато те обичах – бях благата.
© Валентина Йотова All rights reserved.
