Dec 29, 2022, 4:27 PM  

Сълза по ръба на зимата 

  Poetry » Love, Strict forms
272 2 4

СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА

 

Отвъд полята, в шупналите хълми

брезите ронят есенното злато.

Душата ми с любов по теб се пълни,

очите – с цветове и аромати.

 

Аз винаги в зелено те сънувам,

и с дъхави коси – на младо жито.

Но чезнеш ти – сред изгрева търкулнат.

И виното остава недопито.

 

А зимата ме връща на земята –

в оцъклени и празни пепелища –

и не намеква, че ще дойде лято.

 

Ще преживея бръснещия вятър.

Навярно и страхът ми е излишен –

когато те обичах – бях благата.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честита да е, Пастирче, мир и любов, друго не ни трябва.
  • Ще прибавя още едно възхищение за талантливите ти сонети с необичайна и така богата на нюанси тематичност, Валка! Не знам дали някой е в състояние да те надмине вече в тези строги форми! Аз поне не познавам такъв поет! Честита да си, такива да бъдат и дните през Новата година за теб! За мнгоя лета, миличка!💕
  • Благодаря, Валери
  • Отново сонетен шедьовър! Възхитен съм.
Random works
: ??:??