Сълза върху Божествената глина
СЪЛЗА ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНАТА ГЛИНА
... едно разбрах за толкова лета,
додето мъдрост и печали трупах –
че колкото и книги да чета,
и аз ще си отида адски глупав,
жълтъкът на Вселенското яйце –
на този свят Божествената глина,
не мине ли през моите ръце,
наистина ще съм живял мърцина,
защо са ми злата́ и слава, власт? –
тях нека си ги жажда който иска,
тъй вярно пазих светлото си "Аз"
и минах през света със бяла ризка,
от идещия мрак не сещам страх! –
по старичкия метод "проба-грешка"
с достойните достойно преживях,
мръсниците загърбих ги с насмешка.
Претеглил всички "против", всички "за",
аз своя път със обич ще премина.
Човекът е търкулната сълза
от Господа! – в Божествената глина.
© Валери Станков All rights reserved.
