Jun 19, 2009, 12:46 PM

Сълзи

  Poetry » Love
833 0 2

Сълзи бленувани,
сълзи солени,
сънища неразтълкувани,
мечти големи,
мисли неизказани,
рими недоплетени,
думи запазени,
чувства изметени.

Сълзи прозрачни,
сълзи разкриващи
от мисли мрачни,
от новини шокиращи,
прегръдки слепи,
целувки глухи
с хора нелепи,
отвътре кухи.

Сълзи горчиви,
сълзи лечебни,
от блата мочурливи,
на чувства бедни,
душа ранена,
от думи запазени,
душа сломена,
от мисли неизказани.
И когато най–силно я боли,
лекуват я само собствените й сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, много ритмично стихо, финалът е просто в десятката!
  • "Сълзи горчиви,
    сълзи лечебни,
    от блата мочурливи,
    на чувства бедни,
    душа ранена,
    от думи запазени,
    душа сломена,
    от мисли неизказани.
    И когато най–силно я боли,
    лекуват я само собствените й сълзи."

    Хареса ми.


Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...