Сълзи тежки, безметежно
изсипани в реки от болка,
с мъка, раздрана от плач
на кървяща разтворена рана.
По пътя неуверено вървя,
искам просто да се върна,
но в сълзи сама потъвам,
в сълзи горещи се давя.
Пътят се губи, разделя,
цялата от сълзи съм мокра,
не съм аз, душата ми остана
някъде далече разпиляна.
© Ирена Дочева All rights reserved.