Сълзи от обич
Сълзи от обич
Пак отново вали,
а дали
капките дъжд
са зов за обичане,
или сълзици отронени
в миг на безумие?
Там, отгоре, вали,
а във мойте очи
стичат се локвички –
чувства тъгувани,
и душата прилива
от небесни сълзи...
Пак е пролет, дъждовна,
вали,
всяка капка в земята,
жадувана,
е живот за цветята,
обичани.
Пак вали,
и вали,
и вали...
за цветенцата – обич,
за сърцето – сълзи.
© Александър All rights reserved.