Сълзица всичко знае
Имам аз една комшийка,
казваме ù баба Сийка.
Внучката ù, Сълзица,
тя живее в град Белица.
Вятър много силен вчера
бутна нейната ограда.
Баба Сийка не вечеря,
плаче тя и много страда.
Викна тя по джиесема
оправната внучка.
Разходите ще поеме,
виж каква ужасна случка!
Слага нафта в беемвето,
нищо, че е на бензин!
,,Тя, Сьлзица всичко знае''!!
,,Той пьк татко е един...''
Как е тръгнала, не знам.
Гледам, на мегданя спира.
Вързана със колан
я влачи камион със бира.
,,Мила внучко, ти Сълзице,
моя малка хубавице,
виж оградата ми падна,
мога, баба, да припадна''
Рипна нашата Сълзица,
сложи дясна ръкавица,
а след туй и двете -
оборудва си ръцете!
В селската горица, вече
съблечена полугола,
сто върлини тя отсече
и стотина кола!
Бай Алия, дето куцa,
с баба имат връзка стара,
със голямата каруца
през нощта ги той докара.
Сутринта горските глоба
сложиха на баба Сийка.
Откъде пък тази злоба?
Даваше им тя ракийка!
,,Как да е - няма вече да краде!
Тя, Сълзица, всичко знае,
знае, може и го прави!
Само да сме живи, здрави!''
,,Бабо, ти не ми разправяй
как ограда аз да правя!
Ще се справя сам-самичка,
аз съм силна ученичка!''
Коловете легнали положи,
върлините пък вертикални!
Кой сега ще предположи,
че таз ограда пак ще пада?
Два прозорци тя счупи!
Ето, и курникът падна!!!
Отново баба се нацупи,
призля ù много и припадна!
,,Моля ти се, трай, бабо,
мястото е много слабо!''
А ограда как се прави
Сийка няма да забрави!
© Исмаил Али All rights reserved.
