Сълзите като ручей топъл
Сълзите като ручей топъл
Докосна ли ръката ти поемам,
част от твойта доброта.
И без да разсъждавам те приемам
за моята единствена жена.
Когато съхне ми устата
и на топка е коремът ти.
Когато съм без мисъл във главата
и смут вълнува твоите гърди.
Тогава ще пристъпя, ще те взема,
далече ще те отведа.
Пред теб ще падна на колене,
глава смирено ще сведа.
Сълзите като ручей топъл
ще капят по косата ми.
В гърдите ще напира вопъл
и заедно ще сме като преди.
© Марин Петков All rights reserved.
