Сълзите на палача
На моите племенници
Дени и Преслав,
с пожелание
за красиво детство!
В очите на децата има пламък,
по-силен и от края на света.
Способен да разпука всеки камък
и може да събуди обичта
дори и във душата на палача,
без жал разкъсал бъдните им дни!
Накарал е децата ни да плачат...
На себе си не може да прости,
че пламъка за сълзи заменил е,
заложил го за капка топлина.
Заспива късно в нощите, безсилен -
нима се топли тяло без душа?
Сънува, трескав, детските си мисли.
Събужда се с помръкнали очи;
"Животът ни е, Господи, безсмислен
без силата на детските мечти,
а пламъкът в очите на децата
не се заменя с нищо на света!
Не искам да съм, Господи, палача!
Не искам да съм тяло без душа!"
И станал, и през сълзи се затичал
да сбира от самия ешафод
парчетата, разкъсани, от дните -
дано им събере добър живот...
© Мартина Василева All rights reserved.
