Съм....
Съм....
на Призрак съм Замък -
значи съм камък.
В мен чаткат кобно копита...
..В миг с катафалка прелитам
и ковчег съм – прозрачен,
в него пак аз съм....и скитам,
и Казана с катран съм (затлачен)
Паяжина - вися по кьошета
и Вик съм – кънтя из дерета.
Бича..и кръвта съм от рана,
и робът, и ....тирана..
Сън съм – тревожен на Сянка.
Извън съм Вселенската дрямка
и не съществувам – значи съм тук.
И чаша съм – кристална, без звук.
Бял прилеп съм – рядкост е зная,
но в бяло ще дойде даже “Оная”..
Едва съм родена,
а - Мъртва (почти вкочанена)
Нишка - от Човека до Звяра
над пропаст с мирис на сяра.
Красота съм – огледало на друг...
На Мрак съм кандило – свещ без светило.
И име съм чуждо – в свитък мастило.
Тире съм (след година рождена)
И Птица! Птица в “тирето” пленена.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
