Сън
Сън
Луна магьосница покани ме във своя плен,
покри главата ми със рой звезди,
душата ми поръси тя със звезден прах
и прати ме в страната на владетеля Морфей.
А той – вълшебник стар –
с един замах дари ми сън
и в негов плен душата ми политна –
отдадена на друга пламенна душа:
в камина стара пламъците заиграха,
а пред тях – две тела в едно се сляха,
танцуващи един-единствен танц,
изпълнен с много страст, завладени от екстаз...
Сребристи капки пот блестят по гърбовете,
пореден стон разрязва сластно тишината –
вплетени ръце, очи в очи, устни впити в устни жадно –
две тела, вплетени в едно, танцуват вечен танц, пленени от любов...
© Виолета Димова All rights reserved.
