Сън
Пей ми, славейче, в нощта,
Да забравя любовта
Че мъжът на мойте дни
Нарани сърцето ми.
И от днес съм аз сама -
Свърши вече любовта.
Няма подлост и лъжи...
Пей ми и не спирай ти!
И запя ми чудна песен
Славеят от моя сън -
Че настъпила е есен,
А моето момче е вън.
То ме чака дълго време
Със букетче от цветя,
Няма кой да ми го вземе,
Той е мой - във песента!
Но гласчето птиче секна
И събудих се от сън,
И какво да видя днеска...
Моето момче е вън!
И с усмивка още чака
Пред вратата ми отвън,
Със букетче във ръката -
Също като в моя сън!
© Илияна Димитрова All rights reserved.
