Sep 1, 2007, 12:49 PM

Сън 

  Poetry
781 0 4
 

Пей ми, славейче, в нощта,

Да забравя любовта

Че мъжът на мойте дни

Нарани сърцето ми.


И от днес съм аз сама -

Свърши вече любовта.

Няма подлост и лъжи...

Пей ми и не спирай ти!


И запя ми чудна песен

Славеят от моя сън -

Че настъпила е есен,

А моето момче е вън.


То ме чака дълго време

Със букетче от цветя,

Няма кой да ми го вземе,

Той е мой - във песента!


Но гласчето птиче секна

И събудих се от сън,

И какво да видя днеска...

Моето момче е вън!


И с усмивка още чака

Пред вратата ми отвън,

Със букетче във ръката -

Също като в моя сън!

© Илияна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??