Oct 3, 2008, 10:38 PM

Сън

  Poetry » Love
1K 0 0
   

Ти с нежност бяла възраждаш

и в горите ми палиш линяла жарава.

След туй тръгваш...

вятър се в длани не хваща,

с обич не се приковава.

 

 

Събуждам се... облян в пот... терзания.

Било е сън, с твоя вкус по моите устни.

 

Ала реален... нощем диря наказания,

самолинчувам се... тялото ми да напуснеш.

 

Давих се дълго в немия въздух след теб,

плувах из себе си - смирен, яростен, тъжен.

 

Изгубих и усета речен, и слух. Бях поет.

Без твоя глас... нима съм си нужен?

 

Режисирах сценарии, сега съм само артист

без роля... по безпътища пътник.

 

Раздиращо тръпна за допир златист.

Още... отново... до безумие тръпна.

 

 

Буден съм... прозореца виждам... отворен...

Нима не само в съня ми тук си била?

 

Вятърно идваш да будиш в мен спомен.

Защо те е страх да заспи любовта?

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...