Когато залезът заспива
и мами с устните си тихата зора,
и с огнен свян покрива се нощта,
на вятъра със златните крила,
тогава аз ще дойда във съня ти
и кротко ще приседна до леглото.
Ще те завия нежно с любовта си
и ще си тръгна плахо и самотно.
Когато се събудиш сутринта
и липсва ти горещата ми длан,
недей сънува само любовта...
Ела и аз ще ти я дам!