May 30, 2012, 4:42 PM

Сън

  Poetry » Other
1.2K 0 1

                                            Сънувах сън!

                                            Париж, Сена, плажове!

                                            Слънце, красота!

                                            Парижката Света Богородица!

                                            Гаврош и Козета, Юго!

                                            А аз не зная как попаднах там!

                                            Сън!

                                           Крайбрежно кафене!

                                           Водна шир, пия абсент!

                                           Ледът, пуква, топи се, в чашата! 

                                           Прави нежни вълнички!

                                           Пия абсент! 

                                           Изгрев, синьо-червен!

                       

                                           

                                          Смешен клоун, премята се, тича!

                                          Смее се, плаче, примамливо маха ми!

                                          Нос - червен, коса - слънчогледова, рошава!

                                          Разхвърля цветя и целувки по мен!

                                          Очите, две сълзи търкулнати, солено потъващи!

                                          Червено и жълто, бяло и синьо!

                                           Загубих се в багри и пръски!            

                                          Щастлива и тъжна, и чужда!

                                          Събудих се!

                                          Ни абсенти, ни Париж, ни ,,Belle" даже!

                                          А клоуна, май, бях аз!

                                          Тъжно - весело, просто сън!

                                          В чашата, вместо абсент, вода и лед!                                                                          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...