May 2, 2014, 10:34 PM

Сън

  Poetry » Love
900 0 0

Сън
 

Политайки в своята дрямка,
аз се моля там да си ти.
Красотата ти на слънце и на сянка
ума ми да заплени.
 

В съня си да чувам твоя глас,
това за мен е същинският рай.
Усмивка на лицето и грейвам аз,
как искам това да няма край.
 

Но ето, че алармен звук ме буди,
кафе, цигара и започва се наново.
Все някой трябва да се труди,
отивам, мила, на пост отново.
 

Знай, за своя сън аз жадувам
през целия ми работен ден.
Задрямвам дори докато пътувам,
щастлив съм, макар и в сън, да те имам до мен.
 

Р.Христов - Темногром
02.05.2014г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тангра Перник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...