Сънувах снощи блед силует,
ти стоеше безмълвна с искрящи очи,
аз направих крачка към теб,
а ти с пръст ми каза замълчи.
Посегнах да погаля яркото ти лице
и ти се усмихна сладко и чаровно,
обзе ме чувство на увереност и спокойствие
и ти се сгуши в ръцете ми удобно,
Погледнах към звездите без страх да те загубя
и те засияха по-силно заради нас,
ти продума с тих шепот, за да не се събудя,
така искам да минава с теб всеки час.
А аз на свой ред промълвих:
Когато си далеч от мен,
поглеждай към тях със поглед тих
и кажи, че ти липсвам този ден,
те ще засияят и спомни си този стих,
а аз ще се появя в сърцето ти за миг.
© Николай Бунев All rights reserved.