Сън
Опитвам се да бъда въздържана и силна.
По-силна от жената, която бях преди.
Опитвам се да гледам, без със око да мигна.
Но толкова живота самотен ми горчи.
Опитвам да се смея, опитвам да запазя
разсъдъка си, също и свойта чистота.
Опитвам да съм смела и никой да не мразя.
И още много, много все хубави неща...
Опитвам да повярвам, че мога да се справя...
Но моя дъх накъсан стъклото изрисува.
И мястото си търся, но няма го. Тогава
мечтая си и денем да мога да сънувам.
Студено ми е. Сякаш небето ме поглъща.
И облаци дъждовни обграждат ме отвред.
И виждам в мисълта си как пак при мен се връщаш
и нежно ме спасяваш с най-топлите ръце.
Иначе... Времето си минава, а човек продължава да иска. Въпросът е как да спреш да искаш. Как да се пуснеш.
