Сън
Опитвам се да бъда въздържана и силна.
По-силна от жената, която бях преди.
Опитвам се да гледам, без със око да мигна.
Но толкова живота самотен ми горчи.
Опитвам да се смея, опитвам да запазя
разсъдъка си, също и свойта чистота.
Опитвам да съм смела и никой да не мразя.
И още много, много все хубави неща...
Опитвам да повярвам, че мога да се справя...
Но моя дъх накъсан стъклото изрисува.
И мястото си търся, но няма го. Тогава
мечтая си и денем да мога да сънувам.
Студено ми е. Сякаш небето ме поглъща.
И облаци дъждовни обграждат ме отвред.
И виждам в мисълта си как пак при мен се връщаш
и нежно ме спасяваш с най-топлите ръце.
Свързани произведения
Comments
-
И на мен ми беше странно това място! Благодаря за предложението, много е добро.
Иначе... Времето си минава, а човек продължава да иска. Въпросът е как да спреш да искаш. Как да се пуснеш. -
Ще се справиш, но много време трябва да мине. За въздействието на думичките ти върху мен... вече знаеш. А стихото е много хубаво!
( на това място - "без със" не ми е много ок, как ти се струва "без даже да премигна" или нещо подобно... ? ) -
Благодаря!
-
Има време за всичко! Има място за всеки! Само вярвай! Толкова си млада!! Вярвай!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
