Събудих се и не знаех къде се намирам...
Ти беше до мен в съня, целуваше ме,
галеше ме, подари ми света...
Имах те само за мен, и сутрин, и вечер,
и през целия ден, а нощта беше нашето време...
Нежно докосваше косите ми, и галеше очите,
прокарваше длан по кожата ми, и целуваше устните...
Ръцете ни вплетени бяха,
а нощта бе нашата стряха!
Отпусках глава на твоите гърди,
и усещах как силно сърчицето ти тупти.
Заспивах спокойна, защото бях в прегръдките ти,
с усмивка заспивах...
А на сутринта усещах аромата ти,
още неотворила очи, аз се усмихвах...
Бях щастлива, бях желана, бях обичана!
....
Събудих се и не знаех къде се намирам...
Теб те нямаше до мен, да ме целуваш,
да ме галиш, да ми подариш света...
Къде си ти сега, любов,къде?!
Душата ми за теб крещи в нощта
и сърцето ми те търси, и очите ми те търсят...
Къде си, да ми подариш нощта...
Сън в реалността си!
И реалност във съня!