Jan 29, 2016, 7:43 AM

Сън или реалност

  Poetry » Love
523 0 0

Събудих се и не знаех къде се намирам...
Ти беше до мен в съня, целуваше ме,
галеше ме, подари ми света...
Имах те само за мен, и сутрин, и вечер,
и през целия ден, а нощта беше нашето време...
Нежно докосваше косите ми, и галеше очите,
прокарваше длан по кожата ми, и целуваше устните...
Ръцете ни вплетени бяха,
а нощта бе нашата стряха!
Отпусках глава на твоите гърди,
и усещах как силно сърчицето ти тупти.
Заспивах спокойна, защото бях в прегръдките ти,
с усмивка заспивах...
А на сутринта усещах аромата ти,
още неотворила очи, аз се усмихвах...
Бях щастлива, бях желана, бях обичана!
....
Събудих се и не знаех къде се намирам...
Теб те нямаше до мен, да ме целуваш,
да ме галиш, да ми подариш света...
Къде си ти сега, любов,къде?!
Душата ми за теб крещи в нощта
и сърцето ми те търси, и очите ми те търсят...
Къде си, да ми подариш нощта...
Сън в реалността си!
И реалност във съня!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...