Не знам дали аз сънувах,
наяве ли беше това,
дали във мечтите пътувах,
но срещнах жената - мечта!
Очите ú - черни черници,
косите ú - цял водопад
от буйни, немирни къдрици,
полети с топен шоколад!
А кожата - бяла и нежна,
кат` бита сметана, така
усмихва се, поглед не свежда -
сладкиш бе жената - мечта!
Но в миг се пред нея изпречи
съпругата с хапче в ръка:
- Помни! Диабетик си вече,
откакто халката избра!
© Мария All rights reserved.
Благодаря за усмивките!
...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
