Сън-мечта
Красиво е как ме наричаш
и колко си влюбен във мен,
думи нежни изричаш,
душата ми твоя е – в плен.
Докосваме бавно ръцете си
и сливаме мисли в една,
огрява луната лицето ти,
а въздухът шепне „ела“.
Ах, как ми се иска наистина
това да не е просто сън,
наяве тела да притискаме,
че много студено е вън!
Нощта пак е дълга и празна,
отново без теб съм – сама.
Луната самотна залязва,
пак съмва се – идва деня.
Къде да намеря очите ти?
Къде да те търся, Любов?
Къде ли си Ти - от мечтите ми?
За мене дали си готов?
Ще чакам, ще търся, ще искам,
защото те има – аз знам,
когато до мен си – единствен,
безмерна любов ще ти дам!
ИТ
2021
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Благодаря! 
