Sep 4, 2011, 3:55 PM

Сън, моля те, не ме напускай! 

  Poetry » Love
1257 0 3


Сън, моля те, не ме напускай!

 

Само ти ми остана от онуй, що да върна не мога -

и спомена мил и далечен, и онази омразна тегоба,

че него го няма до мене и никога няма да бъде,

а обичта ми към него... о, повярвай ми, тя ще пребъде!


Преживях аз любов, красиви години и сънища,

отъпках пътечката своя прекрасна, но не и лишена от трънища,

горях и изгубвах се в десетки горчилки и в радост,

но не срещнах аз нивга онази първа отрова и сладост!

© Мария Паскова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??