Сън, моля те, не ме напускай!
Сън, моля те, не ме напускай!
Само ти ми остана от онуй, що да върна не мога -
и спомена мил и далечен, и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него... о, повярвай ми, тя ще пребъде!
Преживях аз любов, красиви години и сънища,
отъпках пътечката своя прекрасна, но не и лишена от трънища,
горях и изгубвах се в десетки горчилки и в радост,
но не срещнах аз нивга онази първа отрова и сладост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Паскова Всички права запазени
" Ретро стил " ... хм, може би, защото е посветено на една " ретро любов" - Първата! 
