Сън наяве
Сънувам ли или безцелно бродя
по друмищата кални под небето?
Войната си безспирно аз ще водя,
дордето изтощено спре сърцето.
Смолистите одежди пак обличам
и ужасите свои с жар нападам
косите си разпускам и закичвам
със цветето на заник безпощаден.
Душата ми рисува знак потаен
във багрите на болка, мрак и горест
копнежът ще разпръсква дъх омаен,
макар да ме владее нова болест.
В безсъници среднощни плам бушува
и сенките завихрят танц лудешки.
В опасни дълбини без свян да плувам
приканват безразсъдни, сладки грешки.
Но вместо да се моля, аз въставам
и бунтът ми прогонва ги далече.
Реалност справедлива им въздавам,
че истината свети ярко, вечно.
И друмищата кални под небето
сияят, озарени с дар неземен,
с усмивка извървявам ги дордето
в гърдите ми тупти искра безценна.
Родена да горя, стихия дива,
присъдата ми тежка е да любя
във пепел кадифена, тъй красива
оковите на тлена ще погубя.
Свободна ще се рея из зефира,
ще властвам над простора син-безкраен,
сънуваща наяве сън всемирен
ще тръгна по пореден друм незнаен.
© Мария Митева All rights reserved.
