Сън с Мама
СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички,
спря зимите да си брои, на трудни булки – да бабува,
да можех, с маслени бои щях мама цял ден да рисувам,
елек с две куки ми плете, три налице – и две – наопак,
за мама все ще съм дете! – доде не ме опее попът,
кравай с две шепици сусам загърнала ми е на прага.
И чезна – богомолец в храм, в прегръдката на мама Блага.
_________________________________________________
(Б. м) Снощи мама Блага си отиде. Светло ѝ небе!
© Валери Станков All rights reserved.
