Сън в лятна нощ

         СЪН В ЛЯТНА НОЩ


Изпепеляващо...

Жарко...

Неопитомяващо...

Както пламък прелестен необуздан

Нестихващ и неудържим

Може би като него,неописуемо и неудържимо

Сърцето ми изгаря в плам  

Гори, но не изгаря, смело светлина и топлота раздава

Надвивам го..Огънят необуздан- зареден съм с нечовешка сила

Докосва ме с дълбоко уважение..прекланя се смирено с умиление!

Летящо...

Освободено...

Безметежно..

Както вятъра се нося, безгранично смело

Каноните прескачам в сподавено от сълзи удоволствие

На промяната на статуквото се смея

на книгите и обичайното им продоволствие.

Садистично се наслаждавам на изчезването на рамките господстващи

Побеждавам го...вятъра надменен,

мислеше си,че е вечен…!

Вятъра ме галеше с нескрито възхищение!

Безкрайно...

Дълбочинно...

Толкова прекрасно...

Както морето превземах хоризонти

Прескачах в нечувани епохи

Сълзите се отливаха солени и безбройни

превръщаха се в мечти гълъбово-пъстрооки

Безкрая беше мой,чувствах се истински шекспиров герой!

По-дълбоко и от най-дълбокото море,

в мен гнездеше любовта към теб по-силна от най-силния прибой!

По-прекрасно и дълбоко от най-възхитителното на света море.

Затихнаха ръцете му величави- вълните

и с на бялото си, най -бялото –сълзите

коленичело в краката ми се свлече

и в служба вечна на любовта ми болнострунна се зарече!

Гордо...

Непоклатимо...

Всесезонно прелестно...

Както дърветата ни морски

някак винаги различни  от останалите си роднини

Странно влажни, горди през полета си през всичките години

непрежалими в похода си през сезоните.

Непокалатимо в пътя си към теб е и сърцето ми !

По-непоклатимо от най-гордите дървета на Анхиало

От надвисналите им камуфлажни прелести над Ропотамо

Дърветата ме гледаха с възхита!

Всесезонно прелестни,с ръцете си пролетно-зелени над мен надвиснали

Прегръдка ми даряваха, обгръщаха ме в огромната си топла площ,

Несвикнали на гледката вълшебна- мъж даряващ толкова любов!

Разтъркваха очи ..не вярваха - същински сън в лятна нощ! 

Желаех  да опиша с нетърпение,

търся думите и ги откривам .

Състоянието ми неестествено, в което се намирам

Празничните отблясъци в очите,аромата на чемшира в парка

Силата ми като на Дактила,усмивката ми толкоз жарка

Галопа на сърцето ми ...копнежа

Щастието неописуемо..предизвикано нескромно

от танца ми ориснически по манежа на  живота,

осмислящ се единствено от любовта ми гълъбоока!

Да признаят всички земни и неземни твари

Да коленичат човеците със свойте простосмъртни идеали

Да зачеркнат всичките си правови кодекси

Да се събудят за многобройните ни толкоз милосърдни граждански протести

Стаили дъх като под на Дамоклий страшния и остър нож

Повярвали в моя мил и вечен..шекспировски “ Сън в лятна нощ” .

Безвремие...

Вечност...

Копнеж сбъднат..

Кладенец мой неприсъхващ...

ОБИЧАМ ТЕ !