Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
----------------
Да плуваме чак до забрава в омая
из тихия замък прастар.
Да пийнем по глътка... Какво ли? А, зная -
магически звезден нектар.
-------------------
В главата ми щъкат безброй буболечки,
а време за сън е; луната задряма.
И сгушвам се топло във белите мечки
на моята синя пижама.
© Геновева Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
