16.01.2010 г., 16:04

Сънено

913 0 12

 

 

 

 

Почти полунощ е. На път за леглото

съм вече, а как ми се иска

да потънем със принца ми бъдещ в лоното

на страстната нощ тъмнолика.

----------------

Да плуваме чак до забрава в омая

из тихия замък прастар.

Да пийнем по глътка... Какво ли? А, зная -

магически звезден нектар.

-------------------

В главата ми щъкат безброй буболечки,

а време за сън е; луната задряма.

И сгушвам се топло във белите мечки

на моята синя пижама.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...