16.01.2010 г., 16:04

Сънено

904 0 12

 

 

 

 

Почти полунощ е. На път за леглото

съм вече, а как ми се иска

да потънем със принца ми бъдещ в лоното

на страстната нощ тъмнолика.

----------------

Да плуваме чак до забрава в омая

из тихия замък прастар.

Да пийнем по глътка... Какво ли? А, зная -

магически звезден нектар.

-------------------

В главата ми щъкат безброй буболечки,

а време за сън е; луната задряма.

И сгушвам се топло във белите мечки

на моята синя пижама.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....