Сънено - бяла
Тръгвам си тихо с дъжда.
Мъгла се спуска след стъпките.
Сънено - бяла. Твоето "Да!"
"Остани?!" И изтръпване...
В този град съм отново. Отново
завръщане. Какво ли да сторя?!
Не искам забравяне! Не мога,
като дъжд с дъжда да говоря...
Над реката синее се буря.
Дунав мост е потънал във пръски,
а в душата живот прекатурен...
Хоризонтът в очите е дръзки!
Да летиш. Да се връщаш. Да любиш.
Да забравяш. Да губиш адреси.
Щом се скитникът нейде изгуби,
в лабиринта от дъжд - нежна песен...
© Красимир Дяков All rights reserved.
