Aug 15, 2006, 5:49 PM

Сънища

Poetry

700 0 2

Целувка сладка си открадвам
от поредния прелитащ сън
и с кървави пръсти и се радвам
изхвърляйки сърцето си навън
в тъмна нощ ще спре да бие
сгушено само в снега
и вълк злокобно ще завие
разкъсвайки го на мига
А аз все така сънувам
Две изгарящи сърцето ми очи
И в съня си пак пътувам
Трупайки безброй мечти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rhiannon (Антония)

Нека се отдам на чувството, да ме изгори и пречисти, а когато слънцето отново изгрее, ще пиша за нещо весело Обещавам!

2006-08-15T18:10:26+03:00
kefor (Кефор Потрати)

и това е хубаво,но приеми моя съвет-остави я тая любов(особено ако не е споделена) тя само убива хората.мен лично ме е убивала няколко пъти и вече не я искам-мерси

2006-08-15T18:05:58+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0