Сънища
Обичай ме по-бурно от морето.
Сънувай ме безпаметно като стихия.
И тайно в нощите ми се промъквай,
във сънищата ми, като магия.
Опивай ме със погледа си алчен,
така че да раздира тишината,
дори и в пътища незнайни,
да се изгубя сляп във тъмнината.
Разкъсвай по-свирепо от съдбата
във миговете кратки на забвение.
Когато в своя мрак да те докосна,
да изгоря във моето спасение.
Обезумял от твоята омая,
не искам тези сънища да свършват.
Макар да знам, че всичко е измамно,
ще чакам в нощите ми да възкръсваш.
© Деян Иванов All rights reserved.
