Feb 17, 2009, 2:22 PM

Сънищата гаснат с утринта 

  Poetry » Love
576 0 9




Тя не търсеше в очите му неземен дар,

не го прославяше пред светлите икони.

От него искаше единствено… пожар,

да стъпва във душата му разголена.

 

Желаеше го непринудено, като дете,

копнееше го в образа на топла ласка.

Такава нежност не може и поет

да нарисува с думи толкова безвластни.

 

Тя го пиеше на бавни глътки,

до крайност да усети мъжкия му аромат

на люляка, роден от неговите стъпки,

допринесъл във гърдите и неземна страст.

 

Обичаше го и макар да не разбира,

го търсеше във нощите, когато е сама.

Рисуваше го с устни и  го… умираше,

защото сънищата гаснат с утринта.



© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми как пишеш!
  • Много ми хареса,Сияна!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!!!
  • с тома, буболече
  • ...отпиваше го ... бе забравила, че може да и дойде в повече...усети го когато беше свършила бутилката...коняка е омаен...когато не го пиеш всичкия.........
  • Сиянче, почва ок и впоследствие, не знам. Аз от пръв прочит видях поне три реда, които лесно могат да се поправят на по-добри. Отделно ритъм, ако търсиш...
  • Знам, на места наистина куца и пак ще си го доогледам!
    Мерси, Ани!
    Благодаря ви Теди и Анна
  • Сиянче, на места се губи ритъма. Огледай го. Идеята ти е много добра. Стиха ти заслужава да го пипнеш. Можеш го!
    С най-доври чувсва!()
  • И аз
  • Много харесах!
Random works
: ??:??