Сънищата гаснат с утринта
Тя не търсеше в очите му неземен дар,
не го прославяше пред светлите икони.
От него искаше единствено… пожар,
да стъпва във душата му разголена.
Желаеше го непринудено, като дете,
копнееше го в образа на топла ласка.
Такава нежност не може и поет
да нарисува с думи толкова безвластни.
Тя го пиеше на бавни глътки,
до крайност да усети мъжкия му аромат
на люляка, роден от неговите стъпки,
допринесъл във гърдите и неземна страст.
Обичаше го и макар да не разбира,
го търсеше във нощите, когато е сама.
Рисуваше го с устни и го… умираше,
защото сънищата гаснат с утринта.© Сияна Георгиева All rights reserved.
