Съновидение
Мамичко, пак ли си станала рано?
С обич невестина месиш деня.
Къщата грейва и трепка изпрана
тихата болка, повила съня.
Бели въздишки пресяват брашното.
Кладенче правиш. Преливат сълзи.
Отговор тръгва от всяко " Защото...",
ала във думите мъка пълзи.
Ти ще нахраниш ли мъртва надежда
с хляба, наричан за всеки с добро?
Питам те. После в очите се вглеждам.
С поглед ми даваш душевно мирò.
И продължават ръцете да месят.
Ангели тихо над тебе летят.
Мамичко, днес на земята Воскресе
Божият Син! И надежди цъфтят!
© Мария Панайотова All rights reserved.
