Съновидение

Poetry

406 3 5

в памет на Кристиан Таков

Когато Рая на любовта слезе в нашите души...

И омразата на завистта крепостта си разруши:

и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,

тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Миночка!🙏

2024-07-12T14:26:07+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Топло и сърдечно посвещение, Стойчо!

2024-07-12T11:59:25+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за чудесния коментар и оценяването на това посвещение. Младен!
Кристиан Таков заслужава да бъде запомнен като светъл лъч в безхаберното ни обществено пространство. 🙏

2024-07-12T08:35:30+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Чудесен поетичен фрагмент.
Поздравление, Стойчо!

2024-07-12T07:49:22+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими,Теодора!🙏
Благодаря за Любими, Лили Вълчева!🙏

2024-07-12T07:29:21+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0