Стихотворението е част от поетичен цикъл "В дебрите на нощта" (други публикувани стихотворения от цикъла: "Нощем в гробището"). 

Съновидения

Когато часовникът уплашено бие полунощ,

и полумесецът свети като чист сребърен грош,

и трябвало отдавна спокойно да спиш,

завит под топли, дебели завивки.

Ала ти не спиш и полузаспал едва-едва мижиш…

Нощем спокойно трябва спиш,

че неща не за човешко око ще видиш,

нощем спокойно трябва да спиш,

че сутринта уплашен да не трепериш…

Ала тази нощ ти будуваш

и стонове призрачни не спираш да чуваш.

От гардероба чудовище тропа,

по прозореца ръка окървавена хлопа…

Плъховете в стените драскат зловещо,

в ъгъла паяк мрежи тъче,

ако заспиш, и теб в мрежа страховита ще oплете

тоз черен тъкач на смъртта.

От тавана стъпки се чуват,

по вратата призрачна ръка бумти,

в ъгъла едноок прилеп стои,

живота и кръвта той иска да понамали.

Уплашено оглеждаш се на всички страни,

на лампата плюшено мече обесено стои,

от него капят истински кърви.

Завиваш се по плътно в одеялото топло

и от ужас затваряш очи,

а одеялото иска да те удуши!

Одеялото късаш на малки парченца, 

и из под леглото ги прибира ръка,

чудовищно, черно ръчище.

И глас страховит в ушите ти реди:

„Време е да спиш, време е да спиш,

ако искаш да се събудиш!”

Събуждаш се сред светлината на деня,

и спомените вече избледнели са,

било е сън,

било е сън…

А дали?

01.07.2014 г.