Сънувах, че съм твоят ангел
Сънувах, че съм твоят ангел
и не трябваше да използвам
гримирани набързо думи,
не трябваше да минавам през жарава,
за да доказвам, че нестинарска е моята душа.
Не, не беше нужно!
Можех да мълча,
а в бездумието ми ти намираше хиляди думи,
подреждаше ги по твоя нежен начин,
изписваше ги на небето с жадните си пръсти
и после заедно, прегърнати в нашето безвремие,
наблюдавахме как вятърът ги изтриваше.
Сънувах, че съм твоят ангел,
загубен в тъмата, наречена живот,
очите ми - превърнали се в рани,
кървящи от липсата на светлина.
Но нямаше защо да викам -
дълбоко в сърцето си ти виждаше
затвора, на който бе обречено моето сърце.
И имаше те, там до мене,
аз бях твоят ангел -
ти моето спасение…
Накрая се събудих, за да посрещна самотата…
загнездила се в моите пори…
© Лора All rights reserved.
