Сънувах, че съм твоят ангел

Jan 3, 2008, 9:39 AM

Poetry » White poetry

978 0 4

Сънувах, че съм твоят ангел
и не трябваше да използвам
гримирани набързо думи,
не трябваше да минавам през жарава,
за да доказвам, че нестинарска е моята душа.
Не, не беше нужно!
Можех да мълча,
а в бездумието ми ти намираше хиляди думи,
подреждаше ги по твоя нежен начин,
изписваше ги на небето с жадните си пръсти
и после заедно, прегърнати в нашето безвремие,
наблюдавахме как вятърът ги изтриваше.
Сънувах, че съм твоят ангел,
загубен в тъмата, наречена живот,
очите ми - превърнали се в рани,
кървящи от липсата на светлина.
Но нямаше защо да викам -
дълбоко в сърцето си ти виждаше
затвора, на който бе обречено моето сърце.
И имаше те, там до мене,
аз бях твоят ангел -
ти моето спасение…
Накрая се събудих, за да посрещна самотата…
загнездила се в моите пори…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

weltschmerz (Лора)

2008-01-03T19:39:10+02:00

Благодаря ви много!Аз пиша от скоро...или по-точно чак сега се престраших да побликувам.Много съм щастлива,че има хора,коита харесват стиховете ми.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-03T11:06:23+02:00

прекрасен стих.
самотата е само гостенка , която пускаш
в къщи само ако си поискаш...с обич за теб.
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-03T09:45:39+02:00

Самотата е временно явление. Само спомените ни карат да чувстваме липсата на някого който сме обичали и ни обричат на чувството за самота.Погледни напред - срещнеш ли другия спомените ще избледнеят и живота ще придобие нов смисъл - край на самотата! Браво!
^l^ (Нежното Ласо)

2008-01-03T09:41:39+02:00

Допадна ми идеята...И аз имах подобна;>да взема да я реализирам:>