Тежко е положението в родната страна…
Тежко е за майки, за бащи, за деца…
възрастните и те носят голям товар…
за смърт си мислят и това им е цяр…
но нормално ли е това? ...
Изгубена в пространството и мислите,
аз спрях за миг да си почина.
Огледах се наоколо – сред нищото,
и видях преследващи ме сенки…
Глупост човешка бях допуснала ...
Толкова злоба има по този свят,
озлобените лица се срещат във всеки град...
Хората се гледат на кръв
и си подмятат най-различна стръв,
докато някой не я захапе... ...
То не иска за никого вече да бие,
иска просто сълзите си да измие...
То не иска никакви ласки,
иска просто да паднат всички маски...
То не иска да умре, ...
Вече дори не мога да плача,
сълзите ми пресушили са се.
Сама и боса през гората крача
и търся спомени, самоунищожили се...
Вече дори не мога да спя, ...
Тя ми каза толкова неща.
Показа ми дори любовта,
въпреки че в нея се криеше и тъга,
може би по неосъществена мечта?!
От една страна толкова шарена и игрива, ...
Картина ми посвети, художнико,
в която себе си да открия.
Със свежи и пъстри цветове, художнико,
защото това съм аз, не крия.
Песен ми посвети, музиканте, ...
Несигурна по онзи път сега вървя.
Влизам и излизам от града.
През пустини без оазиси минавам.
Гледам на всеки ръка да подавам,
а на мен кой ще помогне? ...
Къде е онова невинно дете
до скоро живеещо в моето сърце?!
Къде са невинните му очи...
защо сега в мен живеят разбитите му мечти?
Къде е топлият игрив пламък в тях... ...
Искам с усмивка да заспивам,
живота наново да преоткривам.
Искам лъчите на слънцето да ме галят,
искам огнени звуци да ме палят,
да настръхвам от тях, ...
Вглеждал ли си се някога в огъня,
в неговите големи пламъци,
изграждащи огнени замъци?
Вглеждал ли си се някога в дима,
във формите, които създава, ...
Падам на земята с отворени очи.
Дъждът се стича и заличава моите сълзи.
Нямам сили да стана и да продължа,
затова оставам там - в калта.
Бавно и мъчително животът ми се изпарява, ...
Отново рисувам със студени цветове,
това е, защото е тъжно моето сърце.
Eдно самотно дърво в рисунката ми има,
а около него студена зима.
Клоните се губят някъде из небесата, ...
Не можех да плувам,
а в средата на океана се бях озовала.
Около мен имаше акули,
на които душата си бях продала.
Търсех някой, в който да се вкопча, ...
