Със топла пита на софрата
ме кани мама на обяд.
Звъня доволен на вратата
с душевно-вътрешен заряд.
Закàчих шарена торбица
във стаята на гол пирон.
Засърбах бобена чорбица
щастливец, като цар на трон.
А мама, още по-щастлива,
ме гледа мило, във захлас,
и чаша вино ми налива...
"Добре дошъл!" ми каза с глас.
С ръка по буза ме погали,
целуна моето чело
и нещо в мене се подпали:
разбрах, че сън това било!
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
