Сънувах сън
Сънувах сън!
Жадуван, нежен сън,
като ухание пристигна ти във мрака,
със тихи стъпки приближи до мен,
усети, колко дълго чакам.
Отворих устни думи да мълвя
да кажа как безкрайно те обичам,
но ти покри ги леко със ръка,
и каза, че не искаш да се вричам!
Че в тази наша нощ, във тишина
ний можем всичко и без думи да си кажем,
а в твоите очи—огледала
отблясъкът на любовта е важен.
Повярвах ти!
Във мека топлина,
оставих устните безмълвно да рисуват,
погали ме със пръстите едва,
искри от клади, мощно запируваха!
Почувствах се аз жива... и Жена,
и спрях да мисля... вече само чувствах!
Душа с душа се вплетоха в дъга
и сътвориха истинско изкуство!
Но беше сън! Жадуван, нежен сън!
Събудих се... тъй празно беше в мрака!
Със тихи стъпки ти не идваше към мен,
а аз пак дълго трябва да те чакам!
© Радка Горанова All rights reserved.
