Сънувам черни угари безплодни,
аха да паднат – сиви небеса,
а нямам баби – да им занеса
от питката – изпечена под подник.
И баницата – клисава, горчива,
на масата – ни братец, ни рода,
и за кого чимшир да забода?
Поредната година си отива.
С огрибката ги сбирам от нощвите
останките на своята душа.
За прошка моля. Утре пак греша...
И плащам греховете на дедите.