Сънувам пролет
Сънувам пролет. В бяло и зелено.
И с облаци от розова дантела
по залез и по изгрев. Непременно
ела в съня ми. Там ще бъда смела
да прекроя света на шарени парчета,
та вятъра да вържа на хвърчило.
А ти ела. И пак бъди момчето
разрошено, и влюбено, и мило.
Сънувам път от люляци. Земята
износила студа, рождено тръпне.
Душата е дъга. А през сърцата
завръщат се ята от южни пътници.
Не ме буди. Сънувай с мен. Аз зная
с любов да режисирам всяка вечер,
от този миг (и може би) до края...
Но краят е така, така далечен...
Посипва време и по двама ни сребро.
(а времето е щедро и богато)
Сънувам пролет. Знаеш ли защо?
Надежда е...че пак ще има лято.
© Деа All rights reserved.
