Feb 6, 2005, 8:08 PM

Сънят е повик от отвъдното

  Poetry
1.6K 0 6
Сънят е повик от отвъдното.
Шепти и вика в нас.
Не се вълнувай, като река
понесъл свойте тайни
на песъчливото си дъно.
Сънят е повик от отвъдното.
Извиква всичко в нас и чака
да не спираме,
когато е понесъл на лунните криле
най- тайните ни мисли
на куп с мечтите...
Сънят е повик от отвъдното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • от някой друг от нашите животи ехо е...

  • познато ... последният път ме беше страх ... дали ще се върна... както го казваш - накъде да тръгна ... но пък ... учи ни той учи... не са случайни поговорките ... за по мъдрите утрини ... отплеснах се


    хареса ми
  • Благодаря Ви!
  • Ммм, накара ме да се замисля! Може би си права. Хареса ми! Поздравления! 6
  • да, сънят е повик от отвъдното...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...