Сънят като смисъл на живота
Тя се чувства толкова сама
и е скарана с всички хора,
защото вижда само злоба в техните лица
и изстинала е от умора.
Няма си ни майка, ни баща,
няма на кого да сподели
дори онези малките неща,
от които толкова боли.
Когато е будна, тя само плаче,
а мечтае, когато заспи.
Останала съвсем сама - сираче,
копнее да е в съня завинаги.
Да вижда как някога била е жива
и е пяла и се е смяла дори,
и ето я, сега заспива,
бавно се затварят нейните очи.
Ето, започва тя да се унася
с усмивка на устните красиви,
в добрия свят отново се пренася
и се чувства пак щастлива.
Там тя се връща при миговете прекрасни,
прекарани с нейните майка и баща,
а спомените са толкова ясни,
че забравя за лошите неща.
Но, за жалост, това е само сън
и скоро тя отново отваря очи.
Отново е в онзи лошият свят - навън
и толкова много боли...
© Гергана All rights reserved.
Браво!!!
