myka_i_strast (Гергана)
3 28
Jan 29, 2008, 12:05 AM

Сънят като смисъл на живота 

  Poetry » Other
1130 0 8

Тя се чувства толкова сама

и е скарана с всички хора,

защото вижда само злоба в техните лица

и изстинала е от умора.

Няма си ни майка, ни баща,

няма на кого да сподели

дори онези малките неща,

от които толкова боли.

Когато е будна, тя само плаче,

а мечтае, когато заспи.

Останала съвсем сама - сираче,

копнее да е в съня завинаги.

Да вижда как някога била е жива

и е пяла и се е смяла дори,

и ето я, сега заспива,

бавно се затварят нейните очи.

Ето, започва тя да се унася

с усмивка на устните красиви,

в добрия свят отново се пренася

и се чувства пак щастлива.

Там тя се връща при миговете прекрасни,

прекарани с нейните майка и баща,

а спомените са толкова ясни,

че забравя за лошите неща.

Но, за жалост, това е само сън

и скоро тя отново отваря очи.

Отново е в онзи лошият свят - навън

и толкова много боли...

© Гергана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно произведение. Страхотно е просто Браво!!!
  • Много е хубаво и личи, че е писано с много чувства!Поздравления
  • Просто толкова се докосна до мен,че...нямам думи .. ;(
  • Прекрасно е!Поздрави за хубавия стих!
  • Харесва ми много искрено и тъжно.

    Няма си ни майка, ни баща,
    няма на кого да сподели
    дори онези малките неща,
    от които толкова боли.

    Продължавай да пишеш.
  • Прекрасно,вълнуващо и силно!С обич,Гери!
  • Позволи ми да ти кажа "Добре дошла!". Тук има много топли сърца, които ще срещнеш. Аз също съм от скоро,но имам чувството, че съм била винаги тук . Пишеш много хубаво, много красиво и много тъжно...
    Най-искрено ти желая щастие мило ЦВЕТЕ!
    Прегъщам те Гери!
  • Сънищата понякога се сбъдват.Ако е възможно това.Пожелавам ти твоте да се сбъднат и наяве но само добрите и красивите
Random works
: ??:??